|
Kотка Ван
прилича на ангорската котка, но в миналото се е различавала доста по характер от нея. Благодарение на дългата селекция на специалистите, агресивния й темперамент е “смекчен” и днес тя е много дружелюбно същество.Тази турска котка е жизнено, много интелигентно животно, което е отличен компаньон. Тялото й е средноголямо, удължено и мускулесто. То е здраво, с много широки гърди - от него се излъчва сила и мощ!
Описание : Опашката е дълга, покрита с подобни на пера косми. Едрата глава на котката Ван е сравнително къса, клиновидна и с удължен нос, а носната гъба е розова на цвят. Очите на това красиво животно са големи и кръгли, със светлокехлибарен цвят и розов кант около тях. Високо поставените уши на турската котка Ван са големи, накрая леко заоблени. Вътрешната им част има перлено розово оцветяване, с много характерни по-дълги косми. Издължените крайници са мускулести и широко поставени, с мускулести бедра, а лапите са едни и закръглени, с розови възглавнички (между пръстите имат снопчета косми. У възрастните котараци са много добре развити мускулите на шията и яките плещи, независимо, че раменете са с ширината на главата. Косменото покритие на тази порода е копринено и полудълго, без никакъв подкосъм. Липсата на подкосъм прави по-лесно изсъхването на косъма след къпане или леко намокряне. Козината е по-пухкава в областта на ушите, крайниците, лапите и корема. По муцуната тя е мека. С възрастта все повече се забелязва пухкава яка около шията. За поддържане на косменото покритие е необходимо 2 пъти в седмицата то да се разчесва - така се отстраняват мъртвите косми.Никоя друга котка няма такова оцветяване - тя е бяла като вар, с кестеняви петна по муцуната и опашката! Рисунъкът е уникален. “Украсени” могат да бъдат само главата и тлъстата, пухкава и дълга опашка - по тялото на котката не може да има повече от 2 петна. Общият тон на петната е равен, кремав или златист.
Манкс
Известен с липсата на опашка. Също известен като "Stubbies" или "Stumpies", безпашатият Манкс има митологична история. Разказва се, че Ной приготвяйки се да издигне платна и отплава, затворил вратите на Ноевия ковчег и притиснал опашката на своята котка.Носи се легенда също, че Манкс е пристигнал във Великобритания през 1588 година, преплувайки от испанските кораби до остров Ман.
Описание : Със своето силно и добре сложено мускулесто тяло Манкс е в състояние да удовлетвори легендите, които се разказват за него. Освен това тази порода котки представлява идеален домашен любимец, тъй като е по правило приятелски настроена към хората и е склонна да се привързва, а и се характеризира с добрата си природа. Козината и е много гъста и къса и позволява лесна поддръжка с не много грижи.
СИНГАПУРСКА КОТКА
Тялото е миниатюрно, приземисто – средно възрастната котка тежи около 2-3 кг. главата е закръглена с къс нос, слабо изразен стоп и голямо подбрадие. Ушите са големи, заострени в края, а очите са с бадемовидна форма и зелен или златист цвят. Опашката е със средна дължина. Козината е къса и мека. Окраската е с цвят на сепия или стара пожълтяла слонова кост със землист оттенък. Всеки косъм има двойно тъмно кафяв типинг на светъл фон с цвят на слонова кост или бежов цвят. Краят на косъма е тъмен, като се допуска тъмна ивица на гърба.
Турската ангорска котка
Eдно възхитително създание с необичайна привлекателност. Тя е една от древните дългокосмести породи котки, имаща вековна история. Ангорските котки са много внимателни и интелигентни животни. Те са дружелюбни и верни домашни приятели, които живеят дълго. Малките котета нямат “същинската” ангорска козина, преди да са навършили 2 години. Ангорката е силна, грациозна котка с не особено големи размери. Белите екземпляри с различен цвят на очите са най-ценени от любителите на тези животни.
Описание : За разлика от персийските котки, представителите на тази порода имат малки, до средноголеми “клиновидни” глави. Носът е удължен, прав, без подчертан сноп. Липсва и характерната за сиамките “гърбица” на носа. Ушите са големи, изправени и високо разположени. Разстоянието между тях не бива да превишава ширината на едно ухо в основата. Те са украсени с фини власинки. Очите имат овална форма, а при идеалния случай са с формата на бадем. Те са големи и малко косо поставени. Като цяло, главата на ангорската котка по тип е близо до тази на норвежката горска котка, но е “по-лека” и елегантна. Челюстите на ангорската котка също са заострени. Вратът е изтънен и деликатен.
Много важен признак за породата е косменото покритие. То трябва да е дълго, право, блестящо и меко като коприна. Практически е без подкосъм, сухо и рехаво, прилягащо към тялото. при по-суров климат има модификации с “пух” под надкосъма.
Разновидности : В следствие на многобройни експерименти днес се развъждат не само бели, но и екземпляри с други цветове на косъма. Всеки цветови нюанс се разглежда като отделен вариант. Например при белите ангорки се различават 4 типа (в съответствие с цвета на очите): жълти, зелени, сини и различни.
Синя руска котка
Синята руска котка е гальовна и любвеобилна. Силно се привързва към стопаните си, но обича да се налага, затова трябва да се държи изкъсо. Животното е недоверчиво към непознати хора, а спрямо други котки проявява избирателност.
Руската синя котка е лесна за отглеждане. Достатъчно е от време на време да се четка косменото й покритие.
Описание : Тялото й е дълго и изящно, със средна големина. Има дълъг врат, къс череп и почти прав профил, а ушите й са високи и изправени. Скулите са изпъкнали. Очите й са блестящо изумрудени, с бадемовидна форма. Главата е конусовидна, черепът - удължен и плосък, а муцуната - къса, с подчертан стоп. Възглавничките на мустаците са с изпъкнала форма, а брадичката е силна. Опашката е сравнително дълга и изтънена към края. Крайниците на котката са дълги и слаби, като задните са по-източени от предните. Лапите са малки, с овална форма. Косменото покритие е с гъст и къс косъм. Структурата му е фина, мека и копринена, леко бухнала. Оцветяването е от светлосиво до тъмен “антрацит” а всеки косъм е със сребристи отблясъци. Светлото оцветяване със средна интензивност се предпочита от любителите на породата.
Японски бобтейл ( японска късоопашата котка )
Тялото на японския бобтейл е средно голямо, главата е с почти правилна триъгълна форма, има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг , със сплеснат край. Стоп почти липсва. Ушите са високо и широко поставени, големи , стоящи под ъгъл към главата. Очите са големи с овално форма, косо поставени. Цветът им трябва да хармонира с цвета на козината. Същото се отнася за носната гъба и възглавничките на лапите. Опашката е необичайна и е типичен признак на породата. Тя може да бъда както права така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба. Козината на тялото е мека и средно дълга. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска, като се предпочита трицветното обагряне.
Корниш Рекс
Появява за пръв път в Европа и Съединените Американски Щати след края на Втората световна война. През Юли 21, 1950, в един хамбар в Корнуол, Англия, се ражда котенце, което поставя началото на нова порода. Майката и останалите членове на котилото били нормално изглеждащи, късокосмести домашни котки. Единствено това котенце, наречено по късно Kallibunker, се отличавало с къса, мека, фина и вълниста козина. С напредване на растежа ставало ясно, че като цяло неговият външен изглед се отличава от този на братята и сестрите му. Тялото му било по-дълго и нежно и притежавало доста дълги уши. Собственичката на котето била госпожа Енисмор, която някога отглеждала зайци от породата Кастор Рекс. Тя решила, че козината на това котенце много наподобява тази на нейните зайци и поради това установила контакт с генетик, който да я посъветва. Заедно с него те провели експериментално кръстосване и установили, че за качествата на козината е отговорен рексоиден ген, който бил обикновен рецесив. Поради тези причини те нарекли новата порода Рекс. Няколко години по-късно група развъждачи на породата получили съобщение, че в околностите на Девоншир се родила подобна котка. Това било вълнуваща находка, тъй като ограничения генен резервоар на породата създавал известни проблеми на специалистите-развъждачи. В резултат от кръстосване на двата вида са получени само котенца с прав косъм. Изследванията показали, че за вида на космената покривка са отговорни две различни генни системи. Това поставило началото на две различни породи, които били наименовани Корниш Рекс и Девон Рекс. Тези породи се отличават значително, като Корниш се запазили по-високи, нежни, с доста дълги уши, поставени високо на главата и стойка много наподобяваща тази на грейхаунда при кучетата, докато Девон са с по-късо тяло, глава и шия, с големи уши, поставени по-скоро отстрани на главата.Космената покривка на Корниш наподобява кадифе, докато тази на Девон е като добре обработена напа. Личностните характеристики са много сходни. Рекс са много активни, интелигентни, чувствителни и привързващи се котки. Те се възприемат като членове на семейството и искат да помагат при движение на нещата в него. Това не са котки за хора, които очакват от тях да седят безучастно на канапето или в някой закътан ъгъл на стаята.Те препускат с удоволствие из къщата и отскачат от стените. Те биха отворили кутията с бисквити и безсрамно изяли цялото и съдържание, след което ще скочат в скута ви, в очакване да им се порадвате. С вродената си интелигентност те възприемат всичко, което бихте желали да ги научите. Те не винаги ще желаят да го изпълнят, но ще го знаят и помнят.
Описание : Първото нещо, което привлича вниманието при Корниш Рекс е нейната космена покривка. Тя е съставена единствено от меки "долни" косми. При нея липсват горните, по-груби предпазни косми, както при обикновените котки. Козината изисква много малко грижи.Само галенето с ръка е достатъчно, за да снеме опадалите косми. Тази порода ленее, както всички останали, но късите, фини косми не се забелязват. Много хора, които са алергични към други породи, биха толерирали Рекс.Това не значи, че породата е "хипоалергична".Някои хора реагират алергично и към нея, но много късите косми не задържат в такава степен праха и слюнката, както нормалната козина.
Грижи : Корниш Рекс е порода котки без някакви особени здравни поблеми.Те нямат генетичните дефекти на много други породи.Те изхлеждат нежни, но се оказват много силни, издръжливи, устойчиви. При добро хранене и грижи и редовно ваксиниране те могат да доживеят до около 20 години. Корниш Рекс се хранят както всички останали породи. Единствено котките, които се подготвят за изложби, се нуждаят от по-голямо количество мазнини в диетата, за да бъдат във върхова форма.Основния проблем при храненето на тази порода е тяхната лакомия и настървението, с което се нахвърлят на храната, като че не са хранени преди броени минути. Поради тази причина те трябва да бъдат контролирани от собственика.В противен случай биха скоро затлъстели, а тази порода губи от чара си в такова състояние
Сиамска котка
Сиамската котка е дръзка, властолюбива, пищна, шумна, нежна и омагьосваща, но понякога има доста учудващо държане. Тя е една от най-интелигентните котки и въпреки боязливостта си е много добър приятел, който се привързва силно към стопанина си.
Описание : Котките от породата имат среден ръст и дълги фини крайници - задните са малко по-дълги от предните. Опашката е много характерна - дълга и изтънена в края. Сиамките имат хармоничен общ вид с пропорционално тяло, глава и крайници. Главата е удължена, с триъгълна форма, а муцуната е фина и заострена. Долната челюст е добре изразена. Ушите са големи и насочени напред, а в основата са доста широки. Очите на сиамските котки са леко заоблени, с типична бадемовидна форма с тъмносин цвят без зелени нюанси. Косменото покритие е много късо, лъскаво, фино и гъсто. Окраската на тези фини създания има най-различни вариации.
Разновидности : Сиамските котки имат над 20 разновидности, като някои от тях са изключително популярни по света. Някои разновидности на породата са:
Сийл пойнт (тюленово-кафява) сиамка
Блу пойнт (синя) сиамка
Шоколад пойнт
Лила пойнт
Кремава и червена сиамка
Костенуркова сиамка
Кайсиева сиамка
Сиамка таби (ивичеста) и др.
Абисинска котка
Нейни изображения са намирани в древноегипетските гробници, като е била обожествявана от древните египтяни. Предполага се,че произхожда от дивата нубийска котка.Освен в Африка тези котки са разпространени и в Северна Европа. Със своите мистериозни ориенталски очи, здрава конституция, мускулесто тяло, необичайна интелигентност, тя наистина може да бъде наречена богинята на котките.
Описание : Изключително комуникативна котка,абисинката се чувства най-щастлива в човешка компания. Обичайно добре разположена,жива,приветлива,тя изпада в депресия,ако бъде оставена самотна за по-дълго време. Абисинската котка е обикновено със среден ръст, има космена покривка обикновено оцветена в светлокафяво,с черни или тъмнокафяви райета (ивици), може да видите тази порода в разнообразна окраска - медно червеникава, синьо-сива, сивобежова до сребриста.
Девон Рекс
Наименован е с това име поради голямата си прилика с къдравокосместия заек Рекс. Сравнително млада порода, появила се за пръв път през 1966. Със своята физиономия, наподобяваща малка приказна фея, нежна и склонна към привързаност природа, тази грациозна котка бързо си е извоювала голяма група от верни привърженици по цял свят.
Описание : Тази щастлива котка има навик да размахва своята опашка като израз на задоволство, което и е заслужено завоювало прозвището "пуделова котка".Нейната екзотична къдрава космена покривка, големи и изразителни очи, тънки крака и елегантна походка не може да ни подведе по отношение на нейната котешка природа. Девон Рекс е игрива, любвеобилна натура, правеща я идеален избор като домашен любимец. Козината и е къса, фина, накъдрена, което я прави много лесна за поддръжка.
Норвежката горска котка
С право се смята за “суперкотка” - малко нейни събратя са толкова умели в лова, толкова бързи, хитри и търпеливи при преследване на плячката и в най-затънтените кътчета на гората. Тя може отлично да се катери и слиза от високи дървета. Почитателите на породата я ценят заради факта, че виждат у нея истинската “фелис катус” - (от латински език - щастлива котка). Тя е обичана и ценена като блясък на северно сияние, като късче от норвежката гора, пренесени у дома - животното сякаш предизвиква хората да се върнат назад във времето и да подновят приятелското си общуване с природата. Тази естествена котка е винаги уверена в себе си, с уравновесен характер и емоционалност. Страхът не й е чужд, но тя съумява да го овладява. Норвежката горска котка е независима, обича ласките, но когато са без увлечения от страна на хората. Гласът й рядко се чува, защото е сдържана.
Описание : Главата й има триъгълна форма. Големината на главата е пропорционална на тялото. Профилът е много характерен - прав от върха на челото до края на носа. Ушите й са средноголеми, дълги и разтворени при основата. Със заоблени върхове и наклонени напред. Обилно окосмени са отвътре, а космите се разпростират и встрани, като често завършват на кичури по върховете на ушите. Очите са бадемовидни, средноголеми, със средноголямо разстояние между тях. Цветът им е във всички нюанси на зеленото, до златистожълто. Вратът е среднодълъг и мощен. Тялото е силно, с изпъчени гърди. При тази котка липсват тлъстините, независимо от едрината й. Опашката е дълга и широка в основата си. Крайниците са среднодълги и пропорционални на тялото, като задните са по-дълги от предните. Косменото покритие е среднодълго с неравномерна дължина в различните части на тялото.
Разновидности : Оцветяването е разнообразно, като се приемат всички естествени цветове, срещащи се и при другите породи.
Екзотична късокосместа котка
Тялото е средно до едро с къси крайници , широк гръден кош и масивни широки плещи. Муцуната е с добре развити скули, силни и широки челюсти и мощно подбрадие. Бузите са пълни, носът е широк и къс, с изразен стоп, ушите са широко поставени, малки със закръглени върхове , леко наклонени напред. Очите са големи и кръгли, стоящи далече едно от друго, блестящи с различни цветове. Космената покривка е къса, платна и гъста. Първоначално са ги наричали късокосвмести персийки. Окраската на космената покривка е много разнообразна: бяла , синя , черна червена , кремава, чинчила , костенуркова и др. Позволени са всички цветове и вариации, характерни за персийската котка
Персийската котка
Уровновесена, сдържана и спокойна. Те са идеална компания за стопани, които прекарват повечето време вкъщи. Персийките са покорни и кротки, но могат да бъдат и резервирани. Те не са претенциозни, но женските екземпляри са по-глезени. Тези котки са големи поспаливци - за тях няма неудобно място за сън.
Описание : В идеалния си вид персийската котка е със средни или големи размери. Тялото й е масивно, “ниско”, а гърдите са широки и дълбоки. Главата на персийската котка е с широк и закръглен череп. Леко вирнатия нос е къс и широк, като стопът е ясно очертан. Бузите са пълни, а челюстта е широка и силна. Брадичката е развита и изпъкнала леко напред . в профил заедно с носа и челото тя образува отвесна линия! Гледана под всякакъв ъгъл главата е кръгла - с изпъкнал лоб, без вертикални гънки. Тя е “поставена” на къс и як врат, който като че ли почти отсъства. Тялото на персийската котка е с широки гърди и къси крайници - те са прави, със силни закръглени лапи, по възможност със снопчета козина между пръстите. Цветът на възглавничките на лапите трябва да хармонира с окраската на косменото покритие. Раменете са масивни, гърбът е закръглен, а поясницата е широка. Цялата мускулатура на персийската котка е силна, добре развита.
Очите са раздалечени и блестящи - големи, кръгли и леко изпъкнали. Техният цвят трябва да съответства на окраската на косменото покритие. Неголемите уши са слабо заоблени на върха, широко поставени и леко наклонени напред. Те не трябва да са широки в основата, а плавно да се вписват в закръгления контур на главата. Пухкавата изразителна опашка на персийската котка не е много дълга - тя е права, леко наклонена спрямо гърба. Косменото покритие на тези животни е необикновено богато. То се състои от два вида косми. Едните са меки и леко вълнисти (подкосъм), а другите са по-твърди и дълги около 12-15 см. (надкосъм). Именно косменото покритие на персийката е най-голямата й украса, особено по врата, където образува пищна яка. Тази прекрасна космена покривка се нуждае от много грижи. Необходимо е ежедневно внимателно разчесване с четка са дълги зъбци и металически гребен. Тези котки се ценят от любителите на домашни любимци най-вече заради разкошната си, свободно падаща мека космена покривка, изящната прелестна муцунка и допадащото на хората спокойно поведение. Тези домашни любимци имат “мек” характер и са любвеобилни и привлекателни създания. За много хора е трудно да устоят пред потопената в козина мила муцунка, а и котките обичат ласките и възхищението на околните.
Разновидности : Най-общо персийските котки могат да се разделят на две големи групи - едноцветни и многоцветни. Основните признати окраски на едноцветните персийски котки са бяла, черна, червена, кремава, синя и др.
Разновидности на многоцветните персийски котки са: тъмноопушената персийска котка, синьо-кремавата персийска котка, двуцветната персийска котка, персийката - кафяво таби, Чинчилата, трицветната персийска котка, персийските котки кълърпойнт и камео.
|